Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.