Всички ни бива да си затваряме очите за някои неща. За тях сме почти слепи и глухи.

Например, гледате  някое дърво и виждате… просто дърво, вдървен бурен. Не виждате историята му, не усещате как помпа соковете си, не чувате всяко насекомо в кората му, не долавяте химията в листата му, не различавате стотиците оттенъци зелено, не забелязвате бавното движение следващо слънцето, нито постепенния растеж…

Колко умно от страна на хората, че са се научили да си затварят умовете. Има ли във вселената нещо по-изумително от това?