Едно болно момче не могло да яде нищо. Посъветвали майката да купи на болния грозде, но то растяло само в царските градини. Тогава не е имало превозни средства като съвременните и за това плодове добре растящи на едно място, не се превозвали на друго. Грозде можело да се купи единствено от царя.
Бедната жена взела пари и отишла в царския дворец, но там стража на вратата я спрял. За нейна радост наблизо минала една от царските дъщери. Чувайки гневните думи на стража, тя се спряла да разбере какво става. Когато жената й разказала за какво е дошла принцесата се разсмяла:
– Бедна моя, вие сте се объркали. Моя баща не е търговец, а цар. Той не продава грозде, но може да ви го подари.
След това откъснала няколко зрели грозда и ги дала на жената.
Ние не трябва да превръщаме Господния дом, в дом за търговия. Исус Христос е цар, а не търговец. Той дава даром, не продава нищо.  Не можеш да купиш от Него абсолютно нищо, получи го даром!