Хората са като книгите и ние ги четем. Кой за месец, кой за два, за друг ни трябва цяла година, за да го разберем, а за някои не ни е дадено да ги прочетем никога.

Има такива, които прочитаме и оставяме на рафта и рядко издухваме от тях прахта. В сърцето си пазим …. какво толкова? Просто не ние интересно да ги прочитаме втори път.

Има хора поеми и хора романи. Стихове или проза, всеки сам избира.

А може за вас да е още рано и ви е нужно само да разлистите поредното списание?!