Професорът по физика в Университета на Вашингтон, Мартин Савидж, заедно с колегата си и един аспирант решили да тества хипотезата, че цялата ни вселена е компютърен модел.
В своите изследвания учените започнали от компютърна симулация на процеси, съществуващи в  света на елементарните частици.
При това компютър обработва едновременно четири-измерна решетка за квантовите състояния – време и трите пространствени размери.
В своите изследвания учените открили, че с развитието на технологиите до този момент, нашия свят може да бъде описан в много малък обем, не превишаващ атомното ядро. Но с развитието на компютърните технологии ще може значително да се увеличи този размер.
За откриване на виртуалните модели, специалистите планират  да използват наблюдения на космически лъчи с висока енергия.
Ако ние сме плод на сложна компютърна програма, то пространството трябва да бъде неизотропно, т.е. в различни направления лъчите ще се държат по различен начин.
Но дори в този случай, ако пространството е неизотропно, професорът по физика от Университета в Минесота, Джим Какалиос твърди, че това не означава, че е налице непременно компютърна симулация. Това само ще покаже, че времето и пространството имат особености, за които човечеството по-рано не е знаело.
Във всеки случай, според учените, независимо от това дали ние сме заобиколени от виртуалното пространство или всичко е реално, животът ни няма да бъдат повлиян по никакъв начин.