В училище смятаха Жана за безнадежден случай. Веднъж родителите ѝ получиха бележка от учителката ѝ, в която се казваше:
„Жана има проблем с ученето. Тя не може да се концентрира в нищо. Вечно се движи и неспокойно се върти. Пречи на останалите. Не успява да си напише домашните. Не смогва да се справи със задачите и упражненията в клас“.
Учителката ѝ не осъзнаваше, че Жана имаше разтройство свързано с дефицит на вниманието.
Но кой ли можеше да разбере малкото момиче?
Тя не беше като другите и при нея трудно се прилагаха същите методи на обучение, чрез които се обучаваха останалите деца.
Майка ѝ въздъхна и я заведе на лекар. Той накара момичето да седне на един стол, който бе в другия край на стаята. Жана подложи ръцете си под краката и седя така двадесет минути, докато лекарят разговаряше с майка ѝ, за проблемите ѝ в училище.
Най-накрая лекарят седна до Жана и каза:
– Сега бих искал да поговоря с майка ти насаме. Почакай ни тук в кабинета, ние след малко ще се върнем.
Преди лекарят да излезе с майка ѝ включи радиото, което стоеше на масата.
След като двамата възрастни се оттеглиха, лекарят помоли майката на Жана:
– Много тихо и внимателно погледнете, какво прави дъщеря ви.
Жана бе скочила на крака и се движеше в такт с музиката.
Тогава лекарят се обърна към майката и каза:
– Жана не е болна. Тя е танцьорка. Заведете я в училище за танци.
Майката прие съвета на лекаря и Жана започна да се занимава с танци.
По-късно малката палавница, която не можеше да седи на едно място в училище, беше поканена в балетното училище. Тя стана солистка, а след това основа свое собствено танцово училище.
Жана се запозна с един известен композитор, който пишеше предимно мюзикъли. Заедно с него направи една хореографска постановка, която стана доста известна сред почитателите на този жанр.
Така Жана донасяше много радост на милиони хора.
За съжаление, много деца като нея остават неразбрани и просто ги тъпчат с лекарства, за да ги направят като другите.