Петър обичаше много дядо си. Слушаше го внимателно, когато старецът му разказваше някоя история или приказка.
Един ден внукът попита дядо си:
– Какво да направя, за да стана знаменит и известен?
Дядото се почеса по главата.
„Гледай го ти, какво му се е приискало“, – помисли си старецът.
А на глас каза на внука си:
– Има два начина за това.
– И кои са те? – нетърпеливо попита Петър.
– Да бъдеш храбър и смел. Да се прославиш в битки. Но за това е нужно да оставиш всякакви забавление…..
Внукът се намръщи.
– Трудно се достига войнска чест и слава, – поклати глава старецът.
– А другият? – с очакване подскочи Петър.
– Изглежда първият не ти се понрави, – усмихна се дядото. – Другият е да търсиш дълбоко познание. Правилно да отсъждаш правото. И най-важното с труд да придобиеш всичко това.
– Това също е много трудно, няма ли някакъв по-лесен начин? – попита с капка надежда Петър.
– Най-лесно можеш да живееш като глупак. Да ти кажа честно, достатъчно са ни малоумните бюрократи. Те нищо не знаят, нито разсъждават. Нужни са ни благородни люде, които се грижат за доброто на други хора, а не само за собственото им благополучие.
Внукът мълчеше навел глава.
„Трудно е това, което дядо ми каза, но защо да не опитам? Звучи прекрасно“, – помисли се Петър.