Застудя и хората започнаха да се прибират по домовете си, но и в къщите си те продължаваха да умуват и спорят по различни въпроси.

Така бе с Данчо и Никола, двама братя, които бяха неотклонно заедно.

Те неохотно се прибраха, защото нощта започваше да настъпва и да заема мястото на деня.

Подпрял се на касата на вратата Данчо попита:

– Какво според теб означава „да прегърнеш живота“?

– От къде го изкопа това? – засмя се Никола. – Май пак си се ровил из старите списания и книги на тавана.

– Виж, ако трябвам да прегръщам този живот, трябва ли да правя това и с хората, които ми създават пречки и ме ядосват?

– Те са строители на характера ти и не би трябвало да ги пренебрегваш, – Никола тупна по рамото брат си. – Не е приятно, че се месят в живота ти, но без тях никога няма да се доближиш до това, което Бог иска да изгради от теб.

– Е, вярно, – почеса се по тила Данчо, – като погледна на промените в мен и си направя съответните изводи, разбирам, че да стигна до това си състояние, причината е една, не всички са били много мили с мен.

– Ако Давид се бе борил с някой свой съученик, а не с Голиат, а Данаил бе в клетка с хамстери, а не лъвове, щяхме ли да чуем за това?

– Ясно, – плесна с ръце Данчо, – колкото е по-голямо предизвикателството, толкова повече Бог може да направи чрез него.

– Трудните ситуации и нетърпимите хора действат в живота ни така, че да бъдем изпитани и да носим слава на Господа, – добави Никола.

– И какво излиза? – усмихна се тъжно Данчо. – Мярката за човека е не в какъв комфорт и удобство се намира, а с какви предизвикателства и противоречия се е сблъскал?!

Е, поне и двамата бяха съгласни в едно, без трудности в живота, не може да се изгради силен характер.