Веднъж при древногръцкият философ Сократ дотичал един развълнуван човек и задъхвайки се опитал да му разкаже нещо.

– Сократ, искам да ти разкажа, как един човек….

– Почакай! – прекъснал го мъдреца. – Отговори ми, това, което искаш да ми разкажеш, преся ли го през трите сита?

– Какви сита? – изненадано попитал човека.

– Ще ти обясня, но искам да те предупредя, че е необходимо разказът ти да мине през тях, преди да го чуя. Първото сито е ситото на истината. Вярно ли е това, което искаш да ми кажеш?

– Не знам…., не съм сигурен. Чух други да говорят за това.

– Тогава да минем на второто сито. –  продължил Сократ.  –  Това е ситото на добротата. Това, което искаш да ми разкажеш, добро и назидателно ли е?

– Не, не мисля, че…-честно признал събеседника. – Но…

Мъдреца отново го прекъснал:

– Стигнахме до третото сито. Ще ти задам един въпрос: Необходимо ли е да ми разкажеш това?

– Не…., но….

– Виж, това, което искаш да ми разкажеш не се знае дали е вярно, не допринася за добро, а и не е толкова необходимо, за да го чуя. По добре го остави. Не обременявай нито себе си, нито мен с подобен род приказки.