Първите топки, направени от римляните, били от защити едно за друго парчета животинска кожа, пълни с въздух. По-късно през Средните векове, топките се правели от свински пикочни мехури, пълни с въздух. Странно, как ли са ги надували?
Първите топки за голф са били кожени торби напълнени със сварена птича перушина. Те летели много добре, преди да ги навали дъжда, тогава подгизвали и се късали.
През 50-те години на 19 век на някого му хрумнала идеята, че топките от голф могат да се правят от саподила. Но те не летели по права линия, като старите, за това преди това трябвало да се издраскат и износят.
Оказало се, че неравната повърхност на топката за голф захваща въздуха в миниатюрни вдлъбнатинки. Турболентния въздух се завихря около захванатия въздух и всъщност това е причината за по-бърз полет. За това и модерните топки за голф имат малки вдлъбнатинки.
Топката за крикет се върти само хоризонтално. Но при висока скорост, въздушната турбулентност я кара да се отклони, ако ръбът на шева й е гладък. Затова някои играчи на крикет заглаждат топката, като я търкат в панталоните си.
При скорост по-голяма от 100 км в час топката може да се отклони още повече. Особено ако ръбът на шева е неравен. За това някои играчи на крикет натриват топката с кал.
Топката за ръгби и американски футбол има заострени краища. Когато се хвърли напред, тя понякога отскача високо, понякога ниско. За това трудно се хваща, но лесно се хвърля.