Те били двама, той и тя. Не знам къде са се намерили, но сега живеели един живот, къде смешен, къде солен, като цяло, най-обикновен живот за двама щастливи хора. Те били щастливи, защото били двама, а това е много по-добре, отколкото да бъдеш сам.
Той я носел на ръцете си, запалвал звездите в нощното небе, построил дом, за да има къде да живее тя. И всички казвали:
– Как да не го обича, той е идеалният. С такъв лесно е да бъдеш щастлива!
Те чували какво казват другите и се усмихвали. Те не казвали, че идеален го е направила тя. Той не можел да бъде друг, когато е до нея. Това била тяхната малка тайна.
Тя го чакала, посрещала го и го изпращала, стопляла дома им, за да му бъде топло и уютно. И всички казвали:
– Разбира се! Как да не я носи на ръце, тя е създадена за семейство. Нищо чудно, че той е толкова щастлив!
А те се смеели и не казвали на никого, че тя е създадена за семейство, но само с него и само на него ще му бъде добре в нейния дом. И това било част от тяхната малка тайна.
Той вървял, спъвал се, падал, разочаровал се и се уморявал. И всички казвали:
– Защо ѝ е на нея такъв смачкан и изтощен? Около нея има толкова силни и уверени!
Но никой не знаеше, че по-силен от него няма на света. Те били заедно, следователно са по-силни от другите. Това била нейната тайна.