Веднъж при Марк Твен дошъл юноша. Той се оплакал от баща си:

– Не го разбирам,  той е изостанал от живота, няма никаква представа за съвременните идеи.

Марк Твен му казал:

– Мой млади приятелю, напълно ви разбирам. Когато бях на седемнадесет години, моят баща също беше твърде изостанал. След десет години той се понаучи малко, нали възрастните хора се развиват бавно, така че аз бях в състояние да беседвам с него. А сега, когато съм на 37 години, винаги се обръщам за съвет към старият си баща. по сериозните житейски въпроси. Виж как хората само се променят.

Тогава юношата разбрал, че не баща му трябва да се промени, а той самият.