В древни времена в Япония са използвали фенери направени от бамбук, а вътре слагали запалена свещ.
Един слепец отишъл на гости на свой приятел. Окъснял и приятелят му предложил фенер, за да се прибере в къщи.
– На мен фенер не ми е нужен, – казал слепецът, – светлината и тъмнината са еднакви за мен.
– Зная, че не ти е нужен фенер, за да виждаш пътя, – казал приятелят му, – но ако тръгнеш без фенер, някой може да се блъсне в теб. По-добре го вземи.
Слепият тръгнал с фенера. Повървял малко, но някакъв човек се блъснал в него.
– Гледай къде вървиш! – извикал му слепецът. – Не видя ли фенера?
– Приятелю, той е изгаснал, – казал му другият.

Да, всеки притежава сърце в своите гърди, ала когато то е празно – без вяра, то каква полза от него!