На остров стои фар. В него живее човек, който го обслужва и се грижи за него.
Нощ, буря, а в морето лодка. В лодката пощальон, който носи писмо на пазача на фара. Гребе той, бори се с вълните и ругае с пълно гърло.
Накрая доплува до острова и скача от лодката. Пощальонът целия е мокър. Ядосан бързо хуква към фара.
Когато стигна до него, започна яростно да удря по вратата му и да крещи:
– Отваряй, глупако, писмо ти донесох.
След пет минути вратата се отваря и излиза пазача на фара. Пощальонът със цялото си озлобление и недоволство се нахвърли върху него:
– Живееш на това пустинно място, като отшелник. Аз греба в това лошо време, живота си рискувам да ти донеса писмо, а ти ме караш да те чакам и въобще ….
Пазачът на фара го изслуша внимателно и каза:
– Свърши ли?
– Да, това е всичко ….., – все още треперещ от ярост каза пощальона.
– Тогава почакай малкия, ще се абонирам за вестници и списания и тогава да видим какво ще правиш?!