Един ден двама овчари започнали да спорят за работите в държавата. Единият безжалостно осъдждал императорът, а другия защитавал неговото управление.

Крещели  и се надвиквали, но не могли да докажат един на друг нищо. Тогава решили да излязат на пътя и да върват по него, докато не намерят човек, който да разреши спора им.

Зарязали стадата си и тръгнали. Скоро срещнали свещеник, който отивал да служи в църквата. Обърнали се към него и го помолили да отсъди, кой от тях е прав.

Свещеникът им отговорил:

– Деца мой, същността на вашия спор се състои в това, че един от вас дои коза, а другият му подлага решето.

Втрещени от този отговор овчарите си спомнили за работата си, която били оставили и побързали обратно към стадата си.