Често пропускаме предупрежденията в живота си, защото не сме чувствителни към тях.

Тиха аларма звучеше в стаята, но за Слави трябваше нещо по-силно, за да се събуди.

По едно време, той реагира на дразнещия звук, но вместо да стане, натисна бутона за спиране и продължи да спи.

След няколко минути алармата отново се обади, но звукът бе толкова неприятен, че Слави не можеше да го игнорира.

Накрая се събуди, потърка очите си и погледна часовника:

– О, не!- извика Слави. – Закъснял съм със цял час. Какво ще правя сега?

Той стана бързо и започна да събира захвърляните си дрехи из стаята. Дълго търси единия си чорап, но не го намери, за това обу други.

Приготви се за много кратко време и изхвръкна през вратата.

Звучат ли аларми в живота ти точно сега?

Бог задейства алармата, но не на часовника ти.

Тя често пъти се задейства рано, за да ни събуди преди нещата да са се разпаднали.

Понякога хората мислят, че трябва да стигнат до дъното, за да се осъзнаят.

Ами ако Бог се опитва да те събуди точно сега, за да те спаси от предстоящата опасност?

Има ли някакви аларми, които игнорираш, избирайки дрямката вместо събуждането?

Тези аларми са за наше добро, защото Бог ни обича.