„Направи ли всичко, за което си бил призован?“

С тази мисъл Михаил отвори очи. Той лежеше в леглото и не знаеше колко е часът. С тези забрани да напуска дома си и ограничено да се движи – само до магазина, объркаха представите му за нощ и ден.

Обикновено сядаше на компютъра и играеше на него докато му омръзнеше, а после заспиваше. И това ден след ден без някаква реализация.

Беше нощ и само звезди блещукаха на тъмния небосвод.

Макар и със закъснение Михаил попита:

– А какво трябва да правя сега в тази ситуация? Призван …. мога ли да действам в такава обстановка?

– Първо трябва да се „събудиш“. Да погледнеш на живота си отново и да укрепиш“нещата, които остават

– Искаш да кажеш, че съм станал слаб или вече мъртъв, преди да изпълня призванието си?

– Трябва да подновиш фокуса си върху Божите неща и да постоянстваш във вяра. Не позволявай на света да доминира над теб, нито се притеснявай за обичаите на хората около теб.

– Може би трябва да спра и мислите ми да бъдат насочени към Божието царство, – Михаил се напрегна …

– Покай се и върши това, което Бог е наредил.

– Изглежда днес е много лесно човек да заспи духовно, – примирено каза Михаил.

– Не приемай просто така, че всичко е наред, че си угоден Богу и изпълняваш Неговите цели. Помисли за Божия призив и виж какво си направил с времето, талантите и съкровищата, които ти е дал.

Очите на Михаил се навлажниха и по бузите му потекоха сълзи.

Той падна на колене, а устните му започнаха да мълвят:

– Господи, помогни ми да видя живота си така, както Ти го виждаш. Искам да завърша призванието, което Си определил за мен. Помогни ми да живея за Теб…….

„Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв. Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране….. Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец …..“