Анри седна пред пулта и се намести удобно на стола. Светлинките жълти, зелени и червени примигнаха съзаклятнически. Обходи ги с поглед. Нощта може би ще премине по познатия начин. Предстоеше поредната безсъница в един разграфен на смени свят. Свят, който не предвижда нищо извън утвърденото по графика.

Изведнъж телефона иззвъня.

– Полицейски участък…..

Анри усети някаква беда. На другия край на жицата женски глас едва изговаряше думите:

– ….. много пиян кара по магистралата.

– Вие след него ли карате? – притеснено попита полицая.

– Не, става въпрос за мен.

Това беше съвсем неочаквано за него.

– За вас?

– Да, за мен.

Напрегна се, какво ли не мина през главата му. Дори си помисли, че разговаря с някоя луда. Но гласът на жената…

– Искате да кажете, че карате пияна?

– Да.

Полицаят се изпоти.

-Още ли шофирате?

– Да.

Напрежението растеше.

– Бихте ли спрели, преди да катастрофирате?

– Да, ще спра.

Отдъхна си за малко. Обади се за случая…. и хукна по стълбите, за да разбере какво точно се е случило. Запали колата и тръгна.

Тя спря, отвори вратата и безизразно погледна звезното небе. Беше ѝ много лошо. Пробата показа наличие на алкохол в кръвта два пъти над допустимото.  Жената призна пред полицая, че е изпила 7-8 коняка преди да се качи в колата си.

Е, понякога се случват и такива неща.