Антон бе забравил, че приятелят му Кирил го бе помолил да се помоли за неговата трудна ситуация.

– О, разбира се, – бе се съгласил Антон, – ще се моля за теб на първо място.

Мина се време и Кирил го срещна.

– Благодаря ти за молитвите, Антоне, – каза му той.

– О….. о, Боже. Ами… да, няма за какво, – смънка Антон, а после по-уверено продължи. – Да, напълно се молих за теб. Точно както казах, че ще го направя. Направих някои сериозни молитви за теб във връзка с тази ситуация.

-– Благодаря на Бога, че имам приятел като теб, – усмихна се топло Кирил. – Знаех, че ще ме подкрепиш в молитва. Това означава много за мен.

Когато Антон се прибра, той се срамуваше от себе си. Не се бе помолил за приятеля си, а дори го излъга.

И се чудеше как да поправи нещата.