Рангел отново роптаеше. Това се бе превърнало в негова привичка:
– Нали сме повярвали в Бога? Защо ….?
Баща му го погледна добродушно и каза:
– Христос не е казал, че Който вярва в Него, ще разбере благословението в цялата му пълнота.
– Какво печеля от това? – начумери се Рангел.
– Ако вярваме в Бога, не е важно какво получавам, а какво Той пропуска през нас.
– Хмм …
– Неговата цел изобщо не е да човек се показа в цялата си слава, а да се преобразим в образа на Сина Му.
– Преобразяване, – Рангел вдигна рамене.
– Не можем да оценим живота си спрямо успеха, който имаме, – вдигна показалец нагоре баща му. – Това можем да направим единствено чрез това, доколко сме проводници на Божията сила.
Рангел се мръщеше и нервничеше.
– „Който вярва в Мен, от него … от утробата му ще потекат реки от жива вода“, и тогава стотици животи ще бъдат постоянно напоявани. Време е да „счупиш съда“ на егоистичния си живот. Спри да жадуваш за собствено удовлетворение и започнете да изливате това, което има в теб от Господа.
Рангел махна с ръка. Той още не бе достигнал до тази истина.