Спас отново бе изпуснал нервите си и бе крещял, а сега съжаляваше за своята невъздържаност.
Пламен седеше до него и го разбираше напълно. Те бяха приятели още от деца.
– Как можах? – укоряваше се Спас.
Той чупеше ръце и бе отчаян.
– Разбери, – кротко се обади Пламен, – Те не мислят. Само отговарят.
– За кого говориш? – нервно запита Спас.
– За емоциите, – обясни спокойно Пламен. – Те вземат „назаем“ мисли и така подтикват чувствата ти.
– И какво излиза? – Спас разроши косата си с ръка. – Това, което мисля определя чувствата ми?!
– Твоите емоции се създават и управляват от начина ти на мислене за обстоятелствата в живота си. За това ако искаш да преодолееш емоциите си, трябва да овладееш мислите си.
Спас само леко се размърда, но нищо не каза.
– Лукавият е майстор в насаждането на мисли в ума ти, – продължи Пламен, – а ти ги възприемаш като свои.
– Много пъти съм го чувал да ми нашепва: „Не можеш да преодолееш ниското си самочувствие, нито желанието да се сравняваш с другите“, – призна си Спас.
– „Не можеш да промениш старите си си навици. Трудно ти е да се справиш с депресията“. – продължи в същия дух Пламен.
– Не мога да се освободя от емоционалното си робство, – въздъхна тежко Спас.
– Той може да ти казва много такива неща, дори и под негово влияние да ги изричаш сам на себе си, – ентусиазирано заговори Пламен,
– Какво да правя? – Спас с надежда се взря в приятеля си.
– За да преодолееш всичко това, трябва да спреш да вярваш на лъжите му.
Спас наведе глава.
– Всички тези твърдение може би са били верни за старото ти естество, – въодушевено продължи Пламен, – но то вече е умряло на кръста с Христос. Ти си вече ново създание. Старото премина. Всичко в теб е ново.