Живял някога един цар. Той извикал двама души и им поръчал следното. Единият трябвало да състави списък на добрите хора в царството, а другият на лошите. Дал им една седмица срок за изпълнение на задачите.
Една седмица по-късно двамата представили списъците си пред царя.
Царят попитал този, който трябвало да състави списък на всички добри хора в царството:
– Нима не намери добри хора в цялото царство?
– Не, всеки е лош. Даже не намерих нито един добър човек.
След това царя попитал другият:
– Колко лоши хора можа да намериш?
– Николко, – казал вторият, – не можах да намеря нито един лош човек. Всеки е по-добър от мен и в списъка мога да напиша само своето име.
И с тези думи написал името си в списъка.
Това е правилния начин на мислене. Само човек, които мисли така може да има любовта, уважението и близостта на Бога.