Група младежи се бяха спрели под кестена и разискваха бурно.

– Говорим за „обстоятелства, над които нямаме контрол“, – горещеше се Камен.

– Така е, – съгласи се Симо. – Ето два кораба могат да плават в противоположни посоки при една и съща посока на вятъра в зависимост от уменията на кормчия.

– Но я си представете, че корабът отива към скалите, – предложи една примерна ситуация Дамян, – просто вятърът духа натам и кормчията нищо не може да направи.

– Някой по-опитен, – леко се усмихна Спиридон, – при същият вятър ще докара кораба до пристанището, защото знае как да насочи платната и за това вятърът го води в желаната посока.

– Именно силата на Божия мир, – категорично заяви Добромир, – ще ти даде възможност да насочиш кораба по курса сред объркания ни всекидневен живот.

– Кое може да отнеме този мир от нас? – попита Дамян.

– Навярно това, че допускаме да държим на своя „здрав разум“, – предположи Симо.

– Само, когато Бог ни докосне с Неговия мир и усетим любовта Му, сме сигурни в действията си, – констатира Данаил.

Младежите се съгласиха, че това е важен извод, с който всеки от тях трябва да се съобразява.