Веднъж в училище учителката поискала от децата да запишат в тетрадките си, кои са според тях седемте чудеса на света. След малко умувания и размишления в списъка попаднали: Египетските пирамиди, Тадж Махал, Големия каньон, Великата Китайска стена, Римския колизеум, храмовия комплекс на град Петра в Йордания и древния град на инките Мачу Пикчу в Перу.
Когато списъците били събрани учителката забелязала, че едно момиченце още не е предало своя лист. Тя я попитала:
– Имаш ли някакъв проблем в съставянето на списъка?
Момичето отговорило:
– Да, малко. Не мога да запълня списъка… в света има толкова много чудеса.
– Добре, – казала учителката, – покажи ми какво си написала и тогава може би ще мога да ти помогна.
Момичето помислило малко и казало:
– Седемте чудеса на света са: да виждаш, да чуваш, да докосваш, да опитваш, да чувстваш, да се смееш и да обичаш.
Настаналата тишина в класа била такава, че можело да се чуе и дишането.
Всичко, което щедро ни е подарено от нашия милостив Отец, ние възприемаме като нещо дадено, но това са чудеса в света!