В едно село около църквата се появили вълци. В продължение на няколко седмици свещеникът, който ръководил църквата се усамотявал извън храма и се молел.

Нападенията на хищниците спрели.

Радостта на селяните нямала край. Те попитали свещеника:

– Сподели с нас какво правеше през тези седмици, та вълците се махнаха. Искаме в бъдеще ако се случи пак такова нещо да знаем какво да правим.

Свещеникът отговорил:

– Никаква тайна няма. Докато се молех, около мен се събираха вълците. Те ближеха носа ми и ме душеха. Не ме нарахиха, защото вършех това, което трябваше.