Един младеж много се гордеел, че има много приятели.

Когато той срещнал голямата си любов и решил да се ожени, със подготовката на сватбата му се заел баща му. Наред с другите неща, бащата  изпратил и поканите.

Дошъл денят на сватбата, но никой от приятелят на младоженецът не дошъл.

Младежът се разсърдил и попитал баща си:

– Защо не покани моите приятели?

Бащата отговорил:

– Поканих ги. Но в писмата до тях изпратих не покани за сватбата, а бележки с молба за помощ.