Тези дъждове нямаха край. На много места домове бяха изпълнени с вода и станаха необитаеми. Много хора бяха евакуирани.
Дядо Георги и внукът му седяха в стаята и наблюдаваха стичащите се струйки вода по стъклата на прозорците.
Някъде тътнеше и гърмеше, но те бяха на сухо и сигурно място.
Старецът се обърна към внука си:
– Жоро, какво ти идва на ум, когато чуеш думата „радост“?
– Може би това да крещя от задоволство. Просто да ми е весело на сърцето, – малко несигурно без много да се замисли отговори внукът.
– Днес за всеки християнин радостта има малко по-друг смисъл, – потърка с длан брадата си дядо Георги.
– И какъв е той? – вдигна иронично вежди внукът.
– Радостта не е нещо, което очакваме, – плесна с длан по коляното си старецът. – Тя е увереност, че Бог изпълнява обещанията Си и изработва всичко за наше добро и за Своята слава.
Двамата замълчаха, а след това дядо Георги добави:
– Радостта ти помага да гледаш към Исус и да насочваш другите към Него.