В Рим има два древни храма, единият бил посветен на добродетелите, а другият на славата. Това били две отделни здания, но архитектът ги построил така, че не можеш да попаднеш в храма на славата, ако преди това не минеш през храма на добродетелите.
Така и християнина не може да види Божията слава, ако преди това не е придобил добродетелност. Добродетелта води към славата. Всяко дело, мисъл или думи на добродетелния човек е в синхрон с Божието Слово. Добродетелта е като скъпоценна вещ, най-силно ухае, когато се мачка и стрива с ръце. Просперитета разкрива пороците на човека, а бедствията добродетелите му.
Основа и същност на всяка добродетел е любовта. Тя е наблюдателна, мъдра и проницателна. Любовта е търпелива, независтлива, смиренна, спокойна, неегоистична, доверчива, справедлива, не лицемерна, великодушна, покорна. Тя с готовност прощава, поддържа слабия, утешава малодушния, не отговаря на злото със зло.
Там, където има любов, там има спокойна съвест, мир и радост.