Костадин бе сериозно притеснен. Той си казваше:
– Лесно е да говориш езика на любовта, когато си в добро настроение, но е трудно да останеш в такова, когато се окажеш в трудна ситуация.
Костадин се втурна към леглото на Боряна. Нежно я прегърна и прошепна в ухото ѝ:
– Обичам те.
Борис седеше на стол до леглото на жена си.
Костадин отиде до него, прегърна го и му заяви:
– Ще те убия.
В действителност, той не искаше да го убива, но му бе много ядосан. Шест часа Костадин бе прекарал в напрежение, повтаряйки:
– Жива ли е или мъртва?
Боряна изпитваше силни болки, Костадин бе безпомощен край нея и същевременно нещастен, че не може да ѝ помогне.
Дойде медицинската сестра и даде на болната ниска доза морфин, обяснявайки:
– Това е всичко, което мога да ѝ дам, все пак тя е бременна.
Костадин имаше чувство, че преживява някакъв кошмар.
Чудейки се какво да прави, той бе изобличен в духа си. Разкая се за греха си и се извини на Борис:
– Това е истински кошмар. Съжалявам за думите си, не те обвинявам в нищо. Ти не си бил виновен, но нейното състояние …
И се разплака.
Борис го прегърна и прие извинението му:
– Не се притеснявай. Аз също не съм на себе си след случилото се. Разбирам те напълно.
Способни ли сте да простите и да покажете любов, когато сте посред кошмар?