Веднъж в средата на петербугрските академици, в които се намирал тогава и Ломоносов, княз Михаил Курагин решил да се похвали, че и той е „голям“ човек.
– Моето родословно дърво датира от Владимир Червеното Слънце. Кой може да каже нещо подобно за себе си тук? Ето ти, Михаиле, син на Василий можеш ли да кажеш нещо за своите деди?
– За съжаление нищо не мога да кажа, – тъжно отвърнал Ломоносов. –  Работата е там, че всички записи на нашето семеиство са пропаднали по времето на потопа.