През първите десет години от брачния му живот много внимаваше в приказките си и гледаше да си държа езика. Ако се случеше да му накипи повече, излизаше и отиваше някъде по-надалеч, за да си излее каквото му е на душата. На уважението и доброто мнение на жена си държеше повече, отколкото на цялото останало човечество.
Косите му се изправяха при мисълта, че един ден жена му може да разбере, че е лицемер, зареден с неприлични думи. През първите десет години следеше всяка своя дума и не се съмняваше, че тактиката ми е успешна. С този грях на душата не се чувстваше никак по-зле, отколкото ако беше чист и невинен. Но в края на краищата се издаде и то съвсем случайно.
Една сутрин влезе в банята да се бръсне и кой знае как остави вратата открехната. За първи път се случваше да не я затворя добре. Винаги вземаше тази предпазна мярка, защото бръсненето беше истинско мъчение за него и рядко се случваше да го изтърпя докрай, без да прибягна до някои спасителни в такива случаи изрази. Този път бе останал незащитен, но дори не подозираше това. Този ден бръсненето вървеше сравнително добре и мина само с полугласни ругатни и мърморене, без много шум, без викове.
После си облече ризата. Моделът на ризите му е негова измишльотина. Липсваше копче. Веднага кипна и съответно повиши тон, но не само повиши тон, но изразите му станаха по-пиперливи. Но не се смущаваше, защото вратата на банята беше дебела и предполагаше, че я е затворил добре. Отвори прозореца и изхвърли ризата. Тя падна долу на пясъка, само на някакви си 50 крачки.
Продължи да ръмжи и да ругае, облече друга риза. Но и тя нямаше копче. Посрещна тази нова изненада с нова серия не за ушите думи и изхвърли ризата през прозореца. Беше толкова ядосан и побеснял, че не погледна третата риза, а направо я намъкна. Но и тя последва другарките си през прозореца. Тогава събра всичките си неизползвани резерви и започна да изригва ругатни. Точно по средата на това изригване погледът му падна върху открехнатата врата и той застина.
Нужно му беше много време да довърша тоалета си. Разтакаваше се и се мъчеше да измисля какво е най-добре да направия при създалите се обстоятелства. Искаше му се да вярва, че жена му спи, но знаеше, че не спи. През прозореца не можеше да избяга. Той беше тесен. Накрая реши да влезе тържествено в спалнята, все едно че нищо не се е случило.
Измина успешно половината от пътя. Не смееше да обърна поглед към нея, защото това криеше известни опасности. Много е трудно да си даваш вид, че нищо не си направил, когато фактите говорят обратното, и увереността, с която играеше ролята си, скоро се изпари. Насочи се към лявата врата, защото тя беше най-далеч от жена му.
Тази, врата не беше отваряна още от построяването на къщата, но сега му се стори благословено спасение. Трябваше да се спре по средата на стаята. Нямаше сили да продължа нататък. Беше сигурен, че го стрелкат строги очи. Нали разбирате какво чувство изпитва човек, когато знае, че някой го гледа в гърба. Той се обърна. Това, което видя, не се забравя лесно.
В благородните ѝ очи имаше нещо, което никога преди не беше забелязвал. Те святкаха, хвърляха мълнии от възмущение. Сви се. Под този укорителен поглед мислеше, че съвсем ще изчезне. Стоеше мълчалив от опустошителния огън може би минута, но тя му се стори безкрайно дълга.
След това устните на жена му се разтвори и произнесе последната ругатня, която бе казал в банята. Езиково тя беше безпогрешна, но звучеше много меко, много кадифено, неопитно, невежествено, изобщо тонът й съвсем не отговаряше на съдържанието. В живота си не беше чувал нещо толкова неуместно, толкова нескопосно, толкова зле съчетано, колкото тези остри думи и този немощен тон. Едва се сдържаше да не се разсмее, нали беше виновен. Мъчеше се да не избухна в смях и успя, до момента, в който тя каза:
— Ето как звучи!
Тогава избухна, въздухът се изпълни със смях. И ѝ каза:
— О, мила, ако наистина така звучи, бог да ме прости, никога вече няма да ругая.
Тогава и тя се разсмя. Двамата продължиха да се смеят като луди, докато прималяха от смях. Бяха се помирили.