През първите тридесет години от живота си Соня се молеше с дълги и кратки молитви.

Повратния момент за нея по отношение на молитвата бе, когато нямаше никакви думи.

Соня бе хоспитализирана с тежка клинична депресия. Всичките ѝ думи бяха изчезнали.

Когато бе на единадесет години Соня бе решила да следва Исус.

А сега бе горчиво разочарована от това, в което се бе превърнала.

– Бях обещала да бъда съвършена, – каза си Соня. – Никога да не разочаровам Бог, а ето ме сега …. празна.

Единствените думи, с които се молеше мълчаливо бяха:

– Помогни ми.

Думи на пълно поражение, но вярвам, че Бог ги е чул като честни думи на предаване.

– Господи, за първи път признавам пред Теб и себе си, че съм в беда и не мога да се справя.

Това бе молитва за абсолютно предаване.

Ако изпаднете в подобен момент, призовете Го.

Не ви трябват изискани думи или дори много вяра. Просто започнете точно там, където сте.

Да обичаш Бог не е свързано с религия, а с връзка.

Молитвата не е за правилните думи, тя е за правилното сърце. Бог ви познава и ви обича такива, каквито сте, точно сега.

Можете да започнете много простичко:

– Помогни ми, Господи!

Дори и да не знаете какво да кажете, просто говорете на Бог, Той ви слуша.