Това се случи по време на грузинско-абхазката войната. Страшни бяха тези дни…
Учителката по грузински заедно с още 20 жители на едно абхазко село бяха затворени в плевнята.
Похитителите им казаха:
– Искаме откуп. Ако никой не ни даде пари за вас, ще запалим плевнята.
Кръсникът на учителката имал жена абхазка, която бързо се свърза със всички свои роднини и те събраха парите за откупа.
Най-накрая заветната врата се отвори и от вън извикаха:
– Учителката е свободна! Тя може да вземе със себе си само един човек.
Вътре се раздадоха викове:
– Моля ви, вземете мен!
– Не, мен, аз имам деца!
– Хайде излизай! – развикаха се нетърпеливо от вън.
Учителката стоеше и се колебаеше. Кого да вземе? Мъчно ѝ бе за всички.
После каза на охраната пред вратата:
– Никъде няма да ходя. Ако е съдено да умра, искам да изгоря заедно със всички тези хора!
И стана чудо. При вида на саможертвата от страна на такава слаба жена, нещо се пробуди в душите на тези извън плевнята.
На другия ден пуснаха всички пленници без откуп.