Бе събота. Сутринта Радой се разхождаше, както обикновено. Той пресече реката и на брега видя един мръсен вързоп.
– Колко странен денк, – каза си той, – вчера тук го нямаше.
Изведнъж мръсната бохча се размърда. Страхувайки се, Радой отстъпи назад:
– Ами ако това е някое опасно животно, – потръпна младият човек.
Радой бавно започна да се придвижва към увитото в бохчата същество.
Когато рязко отвори кърпата, той бе шокиран. В нея се оказа …
– Дете, – извика изненадано Радой.
Малкото момиченце изглеждаше скоро родено, пъпната връв все още висеше от корема му.
Радой грабна детето се отправи към най-близката болница. Там оказаха необходимата помощ на новороденото.
Нямаше никаква информация за родителите, нито кои са, нито защо са постъпили така.
Младият мъж почувства особена връзка с намереното бебе и реши:
– Ще я осиновя и ще се грижа за нея, като за родна дъщеря. Ще ѝ дам това, което тя несъмнено заслужава.
Семейството на Радой го подкрепи:
– Това е чудесно.
– Правилно си решил ….
– Никога не съм се чувствал така щастлив, – каза Радой. – Моята дъщеря се появи точно на време, на нужното място.
Животът на това малко момиченце бе започнал ужасно. На никому не пожелавам това. Но щастливата случайност събра новороденото с Радой и той стана щастлив баща.
Няма значение, кой го бе отхвърлил, важното е, че то намери грижлив и верен баща.