Празниците наближаваха. Хората пазаруваха не на шега. Всеки бе натоварен според това, което бе определил за важно в дома си, приятелите и близките си.
Един мъж вървеше пред Кольо. Той бе натоварен с множество пакети и найлонови торбички.
Изведнъж мъжът се спъна и падна. Всичко, което носеше се разпиля край него.
Преди Кольо да реагира, двама младежи му се притекоха на помощ и го изправиха, след което му помогнаха да събере всички пръснати пакети и торбички, но ….
Кольо забеляза, че на тротоара лежи портфейл.
– Вероятно е паднал от джоба на този мъж, – предположи Кольо. – Трябва да го настигна и незабавно да му го върна. Може да се притесни, ако бръкне в джоба си и не го намери там.
Кольо взе портфейла и хукна след мъжа, викайки:
– Господине, господине ….
Наоколо бе доста шумно, но Кольо продължаваше да си пробива път между множеството хора и да вика:
– Господине, господине изпуснахте ….
Най накрая мъжът го чу и се обърна.
Кольо му подаде портфейла.
На лицето на мъжа се изписа огромно облекчение и благодарност.