Представете си дрехи способни да съхраняват гигабайта или дори терабайта информация. Това не е фантазия. Учени от НАСА са превърнали тъканта, в големия склад за данни. С течение на времето, обичайната фланелка вероятно ще замести флаш памет или външен твърд диск.
Представете си меден проводник с диаметър от 1 нанометър, преплетени с жици, покрити с меден оксид. На всяко пресичане на медната решетка се намира една малка част от платина. Покритието от меден оксид действа като резистивен ключ, който ви позволява да съхранявате данните на всяко пресичане.
Процеса на четене и писане се осъществява така, както в обновена оперативна памет. За запис се използва високо напрежение, а за четене низко. Първата експериментална тъкан, създадена по тази технология е съхранила данни за 115 дни. Това не изглежда много, но изчезналите данни от паметта могат да се възстановят.
Разбира се, това са лабораторни експерименти и това е само началото на използването на такава технология. Нужно е да се преодолеят множество фактори, за да стане изобретението реално. Трябва да се изучат как действат студа и топлината на данните. Износените или повредените дрехи как влияят върху запазването на информацията.