Пустинята може да ти изиграе всякакви номера. Тя може да те подлуди от жажда.
Представете си следната ситуация. Водата свършва, а ти искаш отчаяно да пиеш. В същия миг съзираш оазис. Спасен си. Така ли си мислиш?
Колкото по-бързо вървиш към него, толкова оазиса се отдалечава. Така е, защото в действителност не съществува. Няма го. Това е мираж. И е напълно влудяващо.
Какво става? От къде се появи тогава?
Близо над земята има пласт топъл въздух, който е притиснат от пласт студен въздух. Тези пластове пречупват светлината идваща от небето, за това ти се струва, че виждаш освежаващо, искрящо на хоризонта езеро. Прекрасно. Всъщност обаче това е отражението на небето.
Нещо по-лошо, изглежда оградено от сенчести палми. Съжалявам, но това е пак номер на светлината.