Един богат човек държал в дома си гущер. Той бавно се разхождал из стаите, но човекът се отнасял към него като към част от интериора, не считайки го за живо същество.
Веднъж неволно гущерът одраскал с нокътя си ръката на стопанина. Много го заболяло и гущерът забелязал това.  Когато човекът се разхождал из стаите, гущерът навсякъде го следвал. Съчувствено поглеждал в очите му, сякаш искал да се извини за грешката си. Тогава човекът разбрал, че и това е живо същество, способно да състрадава. Неговото отношение към животното се променило. Гущерът престанал да бъде част от обзавеждането, обикновена мебел.
Но ръката все повече и повече се възпалявала. Гущерът не оставял човека нито за миг, жално поглеждал ту ръката му, ту в очите на мъжа.
Човекът решил да се обърне към лекар. Когато медикът огледал ръката казал:
– Никакво състрадание към такъв гущер. Работата е там, че на върха на ноктите си има отрова. Тя е слаба за да убива мигновено, но действа постепенно. За това и гущерът ходи след жертвата си и чака, кога тя ще умре.