Борис бе едва десетгодишен, но трябваше да издирва пънове, да ги изравя, а след това да ги насече за подпалки. Това занимание му доставяше голямо удоволствие, защото се чувстваше съпричастен към снабдяването на семейството си.

Дънерите, които откриваше, изравяше и насичаше съвсем не бяха малко, а това снабдяваше дома му с допълнително количество дърва.

Един ден една коренова система му създаде проблеми, не искаше да излиза от земята. Борис напрягаше цялата си сила, но коренът не помръдваше.

По едно време при него дойде баща му и известно време наблюдаваше безплодните му усилия.

– Мисля, че знам проблема ти, – каза той на сина си.

– И какъв е той? – попита Борис целия плувнал в пот и изтощен до предела на силите си.

– Не използваш цялата си сила, – отговори бащата.

Борис го изгледа изненадано.

– Как така не съм използвал цялата си сила? Виж ме! Досега се борих и напрягах всички мускули, но вече съм изчерпан.

– И все пак не използваш всичките си сили, – повтори бащата.

– Какво имаш предвид, татко?

– Ти не ме извика на помощ. Не беше нужно да се напъваш сам.

Днес, когато сте изправени пред силно предизвикателство, обърнете се към Бога и Го помолете за помощ. Мислете ли, че Той няма да ви помогне и да реши проблема ви?

Ще го направи бъдете сигурни в това!