Заваля сняг на едри парцали и покри земята с бяло одеяло. Дърветата, чийто клони бяха поръсени с бели кристалчета, се превърнаха в приказна гора.
Въпреки застудяването група пенсионери се бе събрала в любимия си клуб.
– Остаряваме, – въздъхна Продан, – главите ни побеляха като всичко наоколо.
– Е, не е толкова лошо да остаряваш, – противопостави му се Даца.
– Ако списанията по будките са някакъв критерий, – намеси се и Сава, – процесът на стареене е катастрофа във всяко отношение.
– Какво толкова им има? – възкликна Стефана.
– Всички на снимките са млади, здрави и красиви, а в магазините ви предлагат хиляди продукти, които да ви накарат да изглеждате по-млади, но уви вече сме стари, – тъжно се изказа Дора.
– И от стареенето има полза, – обади се закачливо младата пенсионерка Веска.
– Полза …. въобразяваш си, – засмя се Рангел.
– Заедно с бръчките идва и мъдростта, – отбеляза находчиво Кремена. – Ние сме я натрупали постепенно ….
– Погледни сега младите, – прекъсна я Цачо, – на тях не им трябва мъдрост.
– Остаряваме, – примирително каза Станой, – но имаме друг поглед за хората, парите, обноските, работата ….. Едва сега оценяваме кое е правилно и кое нищо не струва.
– Побелее ли ти косата, носи я все едно са ти поставили корона, – добави Калчо и се усмихна шеговито.
– Ей, – не можа да се стърпи чистачката, която бяха наели да чисти клуба, – като ви слушам с голямо нетърпение очаквам да остарея.
Всички се засмяха.