В продължение на няколко месеца Катя бе изолирана в затвора. Постоянни разпити, изтезания и усещане за опустошеност.

Един ден тя застана с гръб към стената на затвора и започна да крещи отчаяно:

– Господи, не съм достатъчно силна, за да понеса това. Не ми достига вяра.

Погледът ѝ бе привлечен от малка мравка, която бързаше към пукнатина в стената, за да се спаси от водата, която тече по пода на затвора.

Тогава Катя чу как Господ ѝ казва:

– Гледайте мравката. Тя бърза право към скривалището си. Катя, не очаквай нищо от твоята „голяма“ вяра, тя е слаба като мравка. Аз съм твоето скривалище, твърдата като скала, на която можеш да стоиш. Винаги, веднага и навсякъде можете да дойдеш при Мен.

И тя намери мир. Можеше да се изправи срещу неизвестното, доверявайки се на Бога.

Господ никога няма да ни остави, нито ще ни забрави.