Когато Тодор беше малък и го питаха:
– Какъв искаш да станеш като пораснеш?
– Искам да бъда като Димитър.
Това бе по-големият му брат. Той бе атлетичен, общителен и винаги имаше добри оценки в училище.
Колкото и да се стараеше Тодор бе тромав, плах и се бореше със затруднения в учението.
Той винаги бе искал да има близки отношения с по-големия си брат, но бе отхвърлен с думите:
– Много си скучен.
Тодор прекара доста години от живота си, преследвайки напразно любовта на Димитър.
Но един ден Исус срещна Тодор и той се научи да почива в любовта на своя Спасител.
Когато изпитваме отхвърляне, нека намерим утеха и почиваме в любовта на Бог, който компенсира това, което ни липсва.