Тази история е за едно момче на име Монти. Когато бил на 16 години трябвало да напише съчинение за това, какъв иска да стане като порасне.
Монти дълго се трудел и прекарал много часове в описание на мечтата си. Той искал да стане собственик на ранчо.
В рамките на десет страници описал и най дребните детайли на ранчо разполагащо се на 400 акра земя. Нарисувал плана му, разположението на сградите, конюшните и пътищата. Направил доста подробен план на къща, която искал да построи на площ от 8 хил кв. метра. На другия ден Монти предал съчинението на учителя си.
Три дена по-късно учителят върнал работата му с една голяма двойка и послепис: „Остани след урока“. След края на часа момчето попитало учителя си:
– Защо сте ми поставили двойка?
– Защото такава мечта е неосъществима за такова момче като теб. Ти трябва да имаш много пари, за да имаш такова ранчо. А пари имаш ли? Не! Ти си от бедно семейство. Няма никаква възможност, за да се осъществи мечтата ти. Ето какво ще ти кажа. Иди си в къщи и напиши друго съчинение, в което ще опишеш по-реална мечта и тогава ще ти поставя друга оценка.
Момчето се върнало в къщи и попитало баща си за съвет. Ето какво му казал баща му след като изслушал сина си:
– Сине, боя се, че не мога да ти дам съвет. Мисля, че това трябва да решиш сам. Имам чувството, че това ще бъде много важно решение за теб.
Монти размишлявал над думите на баща си цяла седмица. Накрая се върнал при учителя си със същото съчинение и му казал:
– Нека остане двойката щом смятате така, но аз ще запазя мечтата си.
Минало време. Монти завършил училище. Тази история той разказвал на една група, като накрая завършил с думите:
– Разказах ви тази история, защото вие сте в моя дом с площ от 4 хил. кв. метра, намиращ се в ранчо с площ 200 акра. А съчинението е окачено в рамка над камината.
Монти продължил:
– Най удивителната част на историята се заключава в това, че преди три години, през лятото, моят учител доведе тук 30 ученика и те ми бяха на гости.
Преди да си тръгнат учителят ми каза:
– Послушай ме , Монти, какво ще ти кажа сега. Когато бях твой учител, аз бях крадец на мечтите. Съжалявам, че съм откраднал тогава много детски мечти, но се радвам, че ти намери смелост да защитиш своята мечта.
Не позволявайте на никой да ви открадне мечтата. Каквото и да ви говорят, следвайте сърцето си.