Стела се се чудеше какво да прави с брат си Мони, който се суетеше над чинията със закуската си и не желаеше да я изяде.
Внезапно я осени интересно хрумване. Тя се наведе над момчето и попита:
– Виждал ли си на снимка хора, които нямат достатъчно храна.
Мони се оживи.
– Да, – произнесе категорично той. – В кабинета на татко ги видях, като разглеждах едно от списанията на масата.
– И? – попита предизвикателно Стела.
– Коремите им бяха подути. Усмихваха се, но в устата им липсваха зъби. На някои от тях косите им бяха оредели, – сподели впечатленията си малкият брат.
– Ако тези хора имаха храната, която на теб ти се предлага, дали щяха да упорстват, капризничат и да се противят да я изядат?
– Не, – смутено измънка Мони.
Той грабна лъжицата и въпреки нежеланието си, започна да се храни.
Майка им бе в стаята и бе чула убедителния пример на дъщеря си. Зарадва се. Мони макар да нямаше много желание опразни чинията си.
– Стела, – обърна се майката към дъщеря си, – мислила ли си по този въпрос? Как биха изглеждали духовно гладуващите хора?
След като малко помисли, Стела отговори:
– Навярно поведението им ще бъде под всякаква критика и отрицателно ще влияе на околните.
– И с какво се хранят духовно гладните? – попита майката.
Тя искаше да подтикне дъщеря си към размисъл.
– Божието Слово осигурява необходимата храна за духовен растеж, – смело заяви Стела. – Четейки Го всеки ден, ние получаваме духовната храна, от която се нуждаем.
Майката бе доволна от отговорите на дъщеря си.
– Словото ни помага да познаем по-добре Господа и така да станем хора, които да приличат на Сина Му, – добави тя.
Стела прегърна майка си и двете се засмяха.