Радка се настани до прозореца. Тя чакаше с нетърпение баща си да пристигне.

Но когато светлият ден потъмня и се превърна в нощ, ентусиазмът ѝ избледня, тя осъзна:

– Татко няма да дойде.

Родителите на Радка бяха разведени, а тя копнееше да прекара време с баща си.

Девойката си помисли:

„За него аз нямам никакво значение. Той не ме обича“.

Нашите земни родители ще ни разочароват, но ние имаме небесен Баща, Който ни обича и няма да ни изостави.

Бог ни обича толкова много, че даде Своя Син Исус, Който даде живота Си за нас.

Той винаги е на разположение за нас в молитва и обещава: „Никога няма да те оставя; никога няма да те забравя”.

Можем да почиваме сигурни в Неговата любов.