Денят бе прекрасен, но не и за Деница. Силно главоболие я бе повалило на кревата.
Изведнъж се чу силно тропане по вратата. На Деница това се стори не като по-силно почукване, а като грохот.
Тя сериозна се ядоса:
– Това е навярно някой куриер, който не се е научил да се държи прилично.
Деница се бе приготвила да изкрещи на грубияна и да му каже всичко, което мисли за него.
Но това не бе служител от агенцията за доставки.
Тя дръпна рязко вратата и се стъписа.
Едра птица връхлетя върху нея. Деница размаха ръце и се разкрещя:
– Къш, махай се от тук.
Нарушителят на спокойствието се уплаши, побягна и известно време се спотайваше в близките храсти.
Очевидно и на животното му бе необходимо време, да се възстанови след „произшествието“.
Малко след това птицата изпляска с криле и отлетя.