Мирон лежеше в кревата си, плътно обвит с одеяло. Някакъв грип бе хванал. Но вече му бе толкова лошо, че вече не можеше да издържа.

Едва се надига от леглото, присегна се към телефона и бързо набра номера:

– Пасторе, чувствам се много зле.

– Какво ви е?

– Лекарят каза, че грип съм хванал.

– Ще се помолим в нашия дом за вас, – обеща пастирът.

В стаята влезе Мишо и попита баща си:

– Защо се обади на пастира?

– Чувствам се много зле. Такъв малък бацил, а се задушавам, – изстена Мирон.

– Е, тогава не е един, а милион, – отбеляза Мишо. – И защо те са „обезпокоени и заговорничат напразно“?

Малкият имаше предвид не някой друг, а „гадните“ бацили.

– Наистина напразно заговорничат, – съгласи се Мирон, – молят се за мен!