В Университета на Британска Колумбия са идентифицирали ген, който може да доведе до намаляване на търсенето на кехлибар. Това може да доведе до организиране на по-евтино и устойчиво производство на фиксажи и аромати от растителен произход, използвани в парфюмерийната промишленост.
Когато кашалота поеме остри обекти, като раковини и рибни кости, стомаха му произвежда лепкава субстанция, която защитава храносмилателните органи. След това, както котките изплюват кълбо от косми дразнещо стомаха им, те повръщат получената смес. Тя реагира с морската вода и се превръща в камък, който се изхвърля на брега от вълните. Това неприятно на външен вид тяло, след очистване се превръща в сив кехлибар, който се добавя към почти всички парфюмерийни изделия и помага аромата да се запази върху кожата, колкото се може по-дълго. Днес нищо не възпрепятства такова събиране на кехлибар. Той се произвежда ръчно край бреговете край, които често се появяват кашалоти. Надежността на източникът зависи от капризите на природата в лицето на кашалота и морските вълни, които правят кехлибара много скъп продукт.
В Средиземноморието се правят опити да се култивира специален градински чай, за производство на заместител на сив кехлибар. Но изходните продукти се колебаят в широки размери и стават съвършено непредсказуеми.
И сега учените най-накрая са успели да открият, че генът на балсама на ела е много по-ефикасен за произвеждане на тази естествена субстанция от кашалот и градински чай. Перспективите са прозрачни: био промишленото производство ще бъде по-евтино и далеч по-надеждно.