Група хора били около един гроб, където изпращали един от своите приятели. Когато ковчегът бил пуснат в гроба един от присъстващите казал:
– Скъпи приятелю, повече няма да те видим!
Скоро след това на същото гробище, много хора стояли около гроба на една вдовица. По-големият син на починалата погледнал към гроба и казал:
– Иди с мир, съпа майко, Ние ще се видим пак при Господа.
Тези думи направили силно впечатление на събралите се. Един от тях казал:
– О, де да можех и аз да бъда толкова спокоен и щастлив, като този младеж!
Между двата гроба имало голяма разлика. От единият зеела безнадежност и вечна раздяла, а от другия обратно, надежда да се видят скоро в Небесното царство.
Надеждата е единственото благо, на което не можем да се наситим. Тя е невидимото богатство предхождащо истинското, което получаваме в бъдеще.