Един човек попаднал на небето. Ангел го повел по златните улици покрай красиви домове. Човекът спрял пред един голям дворец и възкликнал:
– Какъв красив дворец, мой ли е?
– Не , не е. Да вървим по-нататък, – казал ангела.
Стигнали до по-малък дворец, но също много красив. Човекът нетърпеливо попитал:
– Ох, навярно този е мой?
– Не.., – казал ангела.
Следващия дворец бил още по-малък, но бил в брилянти и елмази. Човекът сияещ възкликнал:
– Благодаря ти за този дворец!
Но ангелът невъзмутимо отговорил:
– Този дворец не е твой.
Накрая стигнали до една схлупена селска къщичка. Тя даже прозорец нямала. Човекът дори не й обърнал внимание, а ангелът казал:
– Ето, това е дома ти.
– Но…защо така? – попитал учудено човекът.
– Какъвто материал е подаван от долу, от такъв са и строили…